„Няма как младите хора да станат успешни в професионалното си развитие днес, ако не са грамотни, коментира в предаването „Новото време“ по Дарик Нина Чочева – доктор по съвременен френски език.
За всички абитуриенти, студенти и млади хора, които искат да се реализират успешно в живота, е въпрос на личен избор какво ниво на грамотност искат да имат.
Zdr ko pr? (Здравей! Какво правиш?) и други подобни съобщения, написани на „шльокавица“, са свързани с ежедневната комуникация помежду им днес. Но, според експерта по филология, е добре те да знаят, че когато започнат професионалната си реализация, този изказ е крайно неприемлив. Правилното писане и говорене са част от личния „бранд“* на всеки човек, категорична е Нина Чочева. Младите хора имат все повече трудности да изразят мислите си, а богатството на речника също е от огромно значение и белег за грамотността им.
Нивото на родния ни език все повече пада. Учим чужди езици, но не познаваме правилата на родния си език. Пълният член и затварящата запетая са най-срещаните проблеми …, уточнява още Чочева.
Знанието и образованието са били приоритети за старите български родове. Семействата не са могли да образоват всичките си деца, затова избирали едно от тях, което да изпратят на училище, припомня родовият терапевт и водещ на „Новото време“ Аида Марковска.
Днес конфликтът между родителите и учителите става все по-сериозен, което се отразява на грамотността на младото поколение.
Грамотното писане и правилното говорене са предизвикателство за всеки един българин, защото потопени в забързаното ежедневието и раздвоени между имейлите на компютъра и съобщенията в телефона, забравяме за изказа и правописа. Неправилно писане в социалните мрежи, определено води и до „черни дупки“ в комуникацията между всички.
Грамотността на съвременния човек влияе и на умението му да селектира и анализира информация. Това включва и изборът на книги, които четем – така, както избираме и източниците си на информация, от които се осведомява ежедневно.
Защо на децата днес не им е интересно да ходят на училище?
Защо има български домове, в които няма книги**, но има българи, които възраждат читалищата у нас?
Защо възрожденските българите са били ревностни пазители на езика ни, а в наши дни съществува пълна анархия в употребата му? – слушайте в този епизод на „Новото време“ с родовия терапевт Аида Марковска и със специалното участие на Нина Чочева – доктор по философия и преподавател по съвременен френски език.
***
*Думата „бранд“ е възприета за употреба в съвременния език на комуникация и може да се преведе на български (в конкретния смисъл) като „личен образ“, „личен имидж“. Според Нина Чочева, някои от новите думи, които навлизат в българския език, са приемливи.
** Програмата на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) за международното оценяване на учениците – PISA, публикува интересни данни, според които броят на книгите в дома е индикатор, който се използва в много образователни международни изследвания. Те отчитат, че колкото по-голям е броят на книгите в домашната библиотека, толкова по-висок е средният резултат на българските ученици в различни области. От голямо значение е и общият културен климат в семейството.
Автор и водещ: Аида Марковска
Продуцент и редактор: Лалка Златанова
Аудио и видео монтаж: Петър Тодоров