„Преподаваш вече от толкова време, не ти ли омръзна? Няма ли да осъвремениш малко? Да дигитализираш? Мога да ти помогна с техническата част“.
Много често ми задават този въпрос.
А ето и моята различна гледна точка.
Аз съм за новите технологиите в образователния процес. Те помагат, като спестяват време и усилия, но, и тук за мен е уловката, когато става въпрос за повтарящи се ежедневни дейности в големи колективи. Какъвто аз очевидно не съм 🙂 .
Във Франколандия съм направила необходимата дигитализация и автоматизация на това, което най-много познавам. Имам още много да променям и въвеждам. На този етап съм се съсредоточила в преработка на материала по нива и в оценяването на наученото с платформата Смартест. Познавам лично нейния създател и знам, че това, което прави, е качествено и за преподавателя, и за ученика. Макар че учениците въобще не го обичат, защото този тип оценяване на знания ги кара отново да започнат да мислят, процес, който в последните години беше позабравен от младежите. Но те не са виновни, че са опитни зайчета години наред на една тромава, неработеща образователна система, която с въвеждането на тестовата форма на изпитване преди години, реши, че ще „си реши проблема“. Не само че не го реши, а го задълбочи, като „научи“ учениците да зубрят, а не да анализират, да преписват, а не да разсъждават.
Видео урок по френски език?!
Защо няма да запиша?
- Защото има достатъчно подобни платформи, в които по беглите ми наблюдения качеството е на ниво „поносимо“. А то е такова, защото не се търси по-високо! Търси се, но от малцина, които имат по-високи цели за постигане с езика. Но те не са интересни на тези платформи.
- Защото видео урокът предоставя прекалено смляно информацията по конкретната тема. Прекалено смляно! И ученикът научава това често елементарно представяне, не си задава въпроси за връзката на тази тема с друга и ето как материалът за научаване си остава парцелиран в неговата глава. Но той не може сам да си го подреди, защото видео урокът говори само по една тема.
- Защото след наизустяването на видео урока няма реално приложение на материала. В кои области от живота се използва по-често това, а не другото? Как ще кажеш това изречение в официална обстанова? И т.н. и т.н примери.
Мога да продължа с причините. Истината е, че за всеки пазар си има потребители. И в това няма нищо лошо! Напротив!
Но не е моят пазар!
Зачестяват случаите в моята практика, в които след видео уроците не е останало нищо до класната и аз трябва пак да обяснявам. Или защото вниманието на ученика във видео урока не е там. Знаем колко трудно се задържа вниманието на днешните младежи. Колко и как го е разбрал, колко и как е запомнил, докато дойде датата на теста е важен въпрос?
Отношение
Това е основната причина, заради която не желая да записвам моите уроци по френски! Не желая да уеднаквявам!
Това е онова нещо, което липсва във видео урока!
Отношението към ученика липсва в училище, липсва и във видео урока! А за мен то е най-важно!!! Да, обяснявам еднакъв материал, но нямам отговор как така я обяснявам по различен начин, с различна отправна точка за сравнение, с различен тон, с различни отварящи въпроси с всеки отделен ученик! Наистина не знам как се получава!
Ако спра да имам отношение към младежът, когото виждам, ще спра да преподавам френски!
В какво се изразява това лично отношение?
В отчитането на неговите пропуски, на неговите грешки. С видео урока той не може да разбере какво греши и как да се поправи. В това видео нещо не разбира, започва да търси друго по темата и се завърта в един безкраен кръг, от който се среща с мен с думите „нищо не знам, всичко ми е много трудно“. Нормално е да така!
Личното отношение в моя процес на преподаване е в това да го успокоя, защото често след училище малдежът е много напрегнат. И има защо да е така! Да му кажа, че няма нищо страшно, че не е чак толкова трудно, колкото вече някой му е казал, показал и наплашил. Да му задавам въпроси и да го карам да мисли и да прави логически връзки между темите.
Личното отношение е да покажа полезността на наученото в реалния живот. Да мотивирам, да мотивирам, да мотивирам и да показвам, че материалът е еднакъв, езикът не се променя от 8-ми до 12-ти клас, има надграждане, което в повечето случаи е суха теория без приложение. Да мотивирам, че има смисъл и реално приложение на комбинацията английски и френски. И виждам вече резултатите сред бившите вече ученици, които започнаха бързо работа с двата си езика.
И още много по-скоро психологически моменти на подкрепа, разбиране, подреждане.
Дигитализацията е важна, но не на всяка цена и не за сметка на човешките взаимоотношения!