Подготовка, стрес, изпит, стрес, отпускане, напрягане, резултати от изпитите, подреждане на желания, пак чакане, пак въздишки и вълнения, първо класиране, второ класиране …
Това се повтаря всяка година за хиляди български семейства и техните деца седмокласници. Съжалявам и едните, и другите. Защо ли? Защото това е излишен стрес за учениците. Те са подложени на невероятен натиск и сериозни очаквания – от учители, които постоянно повтарят „изпитите след 7-ми клас, матурите след 7-ми клас“; от родители, които, първо, не питат какви желания и интереси има сина им или дъщеря ми, те вече са решили коя ще е гимназията; второ – те сравняват своето дете с това на съседите, на колегите; трето – вменяват вина, че отделят средства за подготовката; четвърто – прекаляват с очакванията си, техните, а не на детето, и не обръщат внимание на физическото и психическото здраве на детето си. А то със сигурност с такъв жесток ритъм по време на цялата учебна година в и извън училище е застрашено.
Семейството
Един баща ми каза „участваме за първо място!“. Зачудих се и той ли ще се явява на изпит, той ли ще учи след това на ново място … Колко по-добре за детето би било вкъщи да получи подкрепа за усилията си, а не само въпроси от типа „и с колко ще завършиш срока, годината?“, „с тая оценка къде мислиш, че ще те приемат?“, „ми ти не учиш достатъчно, как ще те приемат в елитната гимназия!“.
Колко по-добре би било за детето да чуе „А ти в кое училище искаш да учиш?“ Шок и ужас, ако отговори, че не знае … Защо, скъпи родители? Вие знаехте ли на неговата възраст? Ако да, кой Ви насочи, кой Ви помогна? А имахте ли право на избор? Ако да, защо не го дадете, правото на избор, и на Вашето дете? Защо не се доверите на желанията му и не му дадете да носи отговорност за избора и за решенията си?
Имам съседка, чийто син тази година мина по този път. Срещам ги на входа и питам какво се случва. В рамките на около 7 до 10 минути момчето не каза нито една дума, гледаше встрани от нея. Тя не му даде думата! Той така и порасна, безгласен и безсловен. Каквото каже тя. А той не иска, но не го изразява. Резултатът от чуждите избори се вижда след години и почти винаги се изразява в бунт – и при момчетата, и при момичетата!
Класиранията и „елитните“ гимназии
Излизат класиранията! Въздишат всички по веригата – с удовлетворение, с разочарование. И започва новата серия, в която пак родителят всичко е проучил, прочел, разпитал, намерил познати учители, други родители … Всичко е ясно – „елитна гимназия“! Не, не слагам случайно кавичките. Защото никой родител не може да каже какви са критериите за елитно учебно заведение. Това, на което те стъпват, е някогашната слава на това училище. А дали сега е така? Дали вътре е същото, каквото е и в думите на хората? Дали е процесът е еднакво качествен от началото до края? Дали детето му го иска? Ето една забавна страна на избора, която всъщност е трагична.
Въпросът е, че родителят избира, а не ученикът. Огромен проблем е това в масовия случай! Да, разбира се, че има и ученици, при които от ранна възраст си личат силните страни, които знаят какво искат, ходят на конкретни допълнителни занимания, които искат да задълбочат и в училището след 7-ми клас…Да, има ги, не са малко. Но техните родители имат различно отношение точно към личността им, към техните таланти. Това е основната разлика! Със съжаление всеки ден установявам, че това не е масовият случай. А той е ученикът да няма право на избор.
– Защо ще учи английски като първи чужд език в английската гимназия? Нали го учи от яслата?
– Защото английската е елитна гимназия! Там са най-добрите деца!
– А какво ще му отговориш, когато ти каже, че му е скучно и не иска да ходи на училище, защото всичко знае?
…………………………………….
– Защо в 8-ми клас не учи нов чужд език, различен от английския?
– За да не му е трудно…
…………………………………………